разхубавяло

Речник на българския език

1. разхубавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавяло е производна форма на разхубавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхубавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхубавяло е производна форма на разхубавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. разхубавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавяло е производна форма на разхубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. разхубавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхубавяло е производна форма на разхубавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).