разхубавяло е

Речник на българския език

1. разхубавяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавяло е е производна форма на разхубавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхубавяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавяло е е производна форма на разхубавея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхубавяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавяло е е производна форма на разхубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).