разхубавил

Речник на българския език

1. разхубавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавил е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавил — мин. деят. св. прич. м. р.

разхубавил е производна форма на разхубавя (мин. деят. св. прич. м. р.).