разхубавяла

Речник на българския език

1. разхубавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхубавяла е производна форма на разхубавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхубавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разхубавяла е производна форма на разхубавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. разхубавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхубавяла е производна форма на разхубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. разхубавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разхубавяла е производна форма на разхубавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).