разтребя

Речник на българския език

разтрѐбя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разтребиш, мин. св. разтребих, мин. прич. разтребил, св.вж. разтребвам.

Грешни изписвания (2)

  • разтребъ
  • ръзтребя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ре-бя раз-т-ре-бим
2 лице раз-т-ре-биш раз-т-ре-би-те
3 лице раз-т-ре-би раз-т-ре-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ре-бих раз-т-ре-бих-ме
2 лице раз-т-ре-би раз-т-ре-бих-те
3 лице раз-т-ре-би раз-т-ре-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ре-бех раз-т-ре-бех-ме
2 лице раз-т-ре-бе-ше раз-т-ре-бех-те
3 лице раз-т-ре-бе-ше раз-т-ре-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребил съм разтребила съм разтребило съм разтребили сме
2 лице разтребил си разтребила си разтребило си разтребили сте
3 лице разтребил е разтребила е разтребило е разтребили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтребил бях разтребила бях разтребило бяхме разтребили
2 лице беше разтребил беше разтребила беше разтребило бяхте разтребили
3 лице беше разтребил беше разтребила беше разтребило бяха разтребили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтребя ще разтребим
2 лице ще разтребиш ще разтребите
3 лице ще разтреби ще разтребят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтребил ще съм разтребила ще съм разтребило ще сме разтребили
2 лице ще си разтребил ще си разтребила ще си разтребило ще сте разтребили
3 лице ще е разтребил ще е разтребила ще е разтребило ще са разтребили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтребя щяхме да разтребим
2 лице щеше да разтребиш щяхте да разтребите
3 лице щеше да разтреби щяха да разтребят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтребил щях да съм разтребила щях да съм разтребило щяхме да сме разтребили
2 лице щеше да си разтребил щеше да си разтребила щеше да си разтребило щяхте да сте разтребили
3 лице щеше да е разтребил щеше да е разтребила щеше да е разтребило щяха да са разтребили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребел съм разтребела съм разтребело съм разтребели сме
2 лице разтребел си разтребела си разтребело си разтребели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребил съм разтребила съм разтребило съм разтребили сме
2 лице разтребил си разтребила си разтребило си разтребили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтребил била съм разтребила било съм разтребило били сме разтребили
2 лице бил си разтребил била си разтребила било си разтребило били сте разтребили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтребя щяла съм да разтребя щяло съм да разтребя щели сме да разтребим
2 лице щял си да разтребиш щяла си да разтребиш щяло си да разтребиш щели сте да разтребите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтребил щяла съм да съм разтребила щяло съм да съм разтребило щели сме да сме разтребили
2 лице щял си да си разтребил щяла си да си разтребила щяло си да си разтребило щели сте да сте разтребили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтребил бих разтребила бих разтребило бихме разтребили
2 лице би разтребил би разтребила би разтребило бихте разтребили
3 лице би разтребил би разтребила би разтребило биха разтребили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-ре-би раз-т-ре-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ре-бен
непълен член раз-т-ре-бе-ния
пълен член раз-т-ре-бе-ни-ят
женски род раз-т-ре-бе-на
членувано раз-т-ре-бе-на-та
среден род раз-т-ре-бе-но
членувано раз-т-ре-бе-но-то
множествено число раз-т-ре-бе-ни
членувано раз-т-ре-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ре-бил
непълен член раз-т-ре-би-лия
пълен член раз-т-ре-би-ли-ят
женски род раз-т-ре-би-ла
членувано раз-т-ре-би-ла-та
среден род раз-т-ре-би-ло
членувано раз-т-ре-би-ло-то
множествено число раз-т-ре-би-ли
членувано раз-т-ре-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ре-бел
женски род раз-т-ре-бе-ла
среден род раз-т-ре-бе-ло
множествено число раз-т-ре-бе-ли