разтребил съм

Речник на българския език

1. разтребил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтребил съм е производна форма на разтребя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтребил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтребил съм е производна форма на разтребя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).