разтребело

Речник на българския език

1. разтребело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтребело е производна форма на разтребя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтребело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтребело е производна форма на разтребя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).