разтребила

Речник на българския език

1. разтребила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтребила е производна форма на разтребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтребила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтребила е производна форма на разтребя (мин. деят. св. прич. ж. р.).