разтребил

Речник на българския език

1. разтребил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтребил е производна форма на разтребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтребил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтребил е производна форма на разтребя (мин. деят. св. прич. м. р.).