разтребели

Речник на българския език

1. разтребели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтребели е производна форма на разтребя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтребели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтребели е производна форма на разтребя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).