разточителност

Речник на българския език

разточѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • разточителнуст
  • разточитилност
  • разточитилнуст
  • разтучителност
  • разтучителнуст
  • разтучитилност
  • разтучитилнуст
  • ръзточителност
  • ръзточителнуст
  • ръзточитилност
  • ръзточитилнуст
  • ръзтучителност
  • ръзтучителнуст
  • ръзтучитилност
  • ръзтучитилнуст
  • разточителнос
  • разточителнус
  • разточитилнос
  • разточитилнус
  • разтучителнос
  • разтучителнус
  • разтучитилнос
  • разтучитилнус
  • ръзточителнос
  • ръзточителнус
  • ръзточитилнос
  • ръзточитилнус
  • ръзтучителнос
  • ръзтучителнус
  • ръзтучитилнос
  • ръзтучитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-то-чи-тел-ност
членувано раз-то-чи-тел-ност-та
мн.ч. раз-то-чи-тел-нос-ти
членувано раз-то-чи-тел-нос-ти-те
звателна форма