разкарам

Речник на българския език

разка̀рам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

разкараш, св.вж. разкарвам.

Грешни изписвания (3)

  • разкаръм
  • ръзкарам
  • ръзкаръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ка-рам раз-ка-ра-ме
2 лице раз-ка-раш раз-ка-ра-те
3 лице раз-ка-ра раз-ка-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ка-рах раз-ка-рах-ме
2 лице раз-ка-ра раз-ка-рах-те
3 лице раз-ка-ра раз-ка-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ка-рах раз-ка-рах-ме
2 лице раз-ка-ра-ше раз-ка-рах-те
3 лице раз-ка-ра-ше раз-ка-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкарал съм разкарала съм разкарало съм разкарали сме
2 лице разкарал си разкарала си разкарало си разкарали сте
3 лице разкарал е разкарала е разкарало е разкарали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкарал бях разкарала бях разкарало бяхме разкарали
2 лице беше разкарал беше разкарала беше разкарало бяхте разкарали
3 лице беше разкарал беше разкарала беше разкарало бяха разкарали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разкарам ще разкараме
2 лице ще разкараш ще разкарате
3 лице ще разкара ще разкарат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкарал ще съм разкарала ще съм разкарало ще сме разкарали
2 лице ще си разкарал ще си разкарала ще си разкарало ще сте разкарали
3 лице ще е разкарал ще е разкарала ще е разкарало ще са разкарали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разкарам щяхме да разкараме
2 лице щеше да разкараш щяхте да разкарате
3 лице щеше да разкара щяха да разкарат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкарал щях да съм разкарала щях да съм разкарало щяхме да сме разкарали
2 лице щеше да си разкарал щеше да си разкарала щеше да си разкарало щяхте да сте разкарали
3 лице щеше да е разкарал щеше да е разкарала щеше да е разкарало щяха да са разкарали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкарал съм разкарала съм разкарало съм разкарали сме
2 лице разкарал си разкарала си разкарало си разкарали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкарал съм разкарала съм разкарало съм разкарали сме
2 лице разкарал си разкарала си разкарало си разкарали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкарал била съм разкарала било съм разкарало били сме разкарали
2 лице бил си разкарал била си разкарала било си разкарало били сте разкарали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкарам щяла съм да разкарам щяло съм да разкарам щели сме да разкараме
2 лице щял си да разкараш щяла си да разкараш щяло си да разкараш щели сте да разкарате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкарал щяла съм да съм разкарала щяло съм да съм разкарало щели сме да сме разкарали
2 лице щял си да си разкарал щяла си да си разкарала щяло си да си разкарало щели сте да сте разкарали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкарал бих разкарала бих разкарало бихме разкарали
2 лице би разкарал би разкарала би разкарало бихте разкарали
3 лице би разкарал би разкарала би разкарало биха разкарали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ка-рай раз-ка-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ка-ран
непълен член раз-ка-ра-ния
пълен член раз-ка-ра-ни-ят
женски род раз-ка-ра-на
членувано раз-ка-ра-на-та
среден род раз-ка-ра-но
членувано раз-ка-ра-но-то
множествено число раз-ка-ра-ни
членувано раз-ка-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ка-рал
непълен член раз-ка-ра-лия
пълен член раз-ка-ра-ли-ят
женски род раз-ка-ра-ла
членувано раз-ка-ра-ла-та
среден род раз-ка-ра-ло
членувано раз-ка-ра-ло-то
множествено число раз-ка-ра-ли
членувано раз-ка-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ка-рал
женски род раз-ка-ра-ла
среден род раз-ка-ра-ло
множествено число раз-ка-ра-ли