разкара

Речник на българския език

1. разкара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разкара е производна форма на разкарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разкара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разкара е производна форма на разкарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разкара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разкара е производна форма на разкарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).