разкарах

Речник на българския език

1. разкарах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разкарах е производна форма на разкарам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разкарах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разкарах е производна форма на разкарам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).