разкарахте

Речник на българския език

1. разкарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разкарахте е производна форма на разкарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разкарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разкарахте е производна форма на разкарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).