разкарали

Речник на българския език

1. разкарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разкарали е производна форма на разкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкарали е производна форма на разкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разкарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разкарали е производна форма на разкарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разкарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разкарали е производна форма на разкарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).