разбуня

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-ня	раз-бу-ним
2 лице	раз-бу-ниш	раз-бу-ни-те
3 лице	раз-бу-ни	раз-бу-нят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-них	раз-бу-них-ме
2 лице	раз-бу-ни	раз-бу-них-те
3 лице	раз-бу-ни	раз-бу-ни-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-нех	раз-бу-нех-ме
2 лице	раз-бу-не-ше	раз-бу-нех-те
3 лице	раз-бу-не-ше	раз-бу-не-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбунил съм	разбунила съм	разбунило съм	разбунили сме
2 лице	разбунил си	разбунила си	разбунило си	разбунили сте
3 лице	разбунил е	разбунила е	разбунило е	разбунили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разбунил	бях разбунила	бях разбунило	бяхме разбунили
2 лице	беше разбунил	беше разбунила	беше разбунило	бяхте разбунили
3 лице	беше разбунил	беше разбунила	беше разбунило	бяха разбунили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разбуня	ще разбуним
2 лице	ще разбуниш	ще разбуните
3 лице	ще разбуни	ще разбунят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разбунил	ще съм разбунила	ще съм разбунило	ще сме разбунили
2 лице	ще си разбунил	ще си разбунила	ще си разбунило	ще сте разбунили
3 лице	ще е разбунил	ще е разбунила	ще е разбунило	ще са разбунили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разбуня	щяхме да разбуним
2 лице	щеше да разбуниш	щяхте да разбуните
3 лице	щеше да разбуни	щяха да разбунят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разбунил	щях да съм разбунила	щях да съм разбунило	щяхме да сме разбунили
2 лице	щеше да си разбунил	щеше да си разбунила	щеше да си разбунило	щяхте да сте разбунили
3 лице	щеше да е разбунил	щеше да е разбунила	щеше да е разбунило	щяха да са разбунили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбунел съм	разбунела съм	разбунело съм	разбунели сме
2 лице	разбунел си	разбунела си	разбунело си	разбунели сте
3 лице	раз-бу-нел разбунел е	раз-бу-не-ла разбунела е	раз-бу-не-ло разбунело е	раз-бу-не-ли разбунели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбунил съм	разбунила съм	разбунило съм	разбунили сме
2 лице	разбунил си	разбунила си	разбунило си	разбунили сте
3 лице	раз-бу-нил разбунил е	раз-бу-ни-ла разбунила е	раз-бу-ни-ло разбунило е	раз-бу-ни-ли разбунили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разбунил	била съм разбунила	било съм разбунило	били сме разбунили
2 лице	бил си разбунил	била си разбунила	било си разбунило	били сте разбунили
3 лице	бил разбунил бил е разбунил	била разбунила била е разбунила	било разбунило било е разбунило	били разбунили били са разбунили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разбуня	щяла съм да разбуня	щяло съм да разбуня	щели сме да разбуним
2 лице	щял си да разбуниш	щяла си да разбуниш	щяло си да разбуниш	щели сте да разбуните
3 лице	щял да разбуни щял е да разбуни	щяла да разбуни щяла е да разбуни	щяло да разбуни щяло е да разбуни	щели да разбунят щели са да разбунят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разбунил	щяла съм да съм разбунила	щяло съм да съм разбунило	щели сме да сме разбунили
2 лице	щял си да си разбунил	щяла си да си разбунила	щяло си да си разбунило	щели сте да сте разбунили
3 лице	щял да е разбунил щял е да е разбунил	щяла да е разбунила щяла е да е разбунила	щяло да е разбунило щяло е да е разбунило	щели да са разбунили щели са да са разбунили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разбунил	бих разбунила	бих разбунило	бихме разбунили
2 лице	би разбунил	би разбунила	би разбунило	бихте разбунили
3 лице	би разбунил	би разбунила	би разбунило	биха разбунили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-бу-ни	раз-бу-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-нен
		непълен член	раз-бу-не-ния
		пълен член	раз-бу-не-ни-ят
	женски род		раз-бу-не-на
		членувано	раз-бу-не-на-та
	среден род		раз-бу-не-но
		членувано	раз-бу-не-но-то
множествено число			раз-бу-не-ни
		членувано	раз-бу-не-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-нил
		непълен член	раз-бу-ни-лия
		пълен член	раз-бу-ни-ли-ят
	женски род		раз-бу-ни-ла
		членувано	раз-бу-ни-ла-та
	среден род		раз-бу-ни-ло
		членувано	раз-бу-ни-ло-то
множествено число			раз-бу-ни-ли
		членувано	раз-бу-ни-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-бу-нел
	женски род	раз-бу-не-ла
	среден род	раз-бу-не-ло
множествено число		раз-бу-не-ли