разбунела

Речник на българския език

1. разбунела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунела е производна форма на разбуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбунела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбунела е производна форма на разбуня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).