разбунили

Речник на българския език

1. разбунили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбунили е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбунили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбунили е производна форма на разбуня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).