разбуням

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-ням	раз-бу-ня-ме
2 лице	раз-бу-няш	раз-бу-ня-те
3 лице	раз-бу-ня	раз-бу-нят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-нях	раз-бу-нях-ме
2 лице	раз-бу-ня	раз-бу-нях-те
3 лице	раз-бу-ня	раз-бу-ня-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-бу-нях	раз-бу-нях-ме
2 лице	раз-бу-ня-ше	раз-бу-нях-те
3 лице	раз-бу-ня-ше	раз-бу-ня-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбунял съм	разбуняла съм	разбуняло съм	разбуняли сме
2 лице	разбунял си	разбуняла си	разбуняло си	разбуняли сте
3 лице	разбунял е	разбуняла е	разбуняло е	разбуняли са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разбунял	бях разбуняла	бях разбуняло	бяхме разбуняли
2 лице	беше разбунял	беше разбуняла	беше разбуняло	бяхте разбуняли
3 лице	беше разбунял	беше разбуняла	беше разбуняло	бяха разбуняли

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разбуням	ще разбуняме
2 лице	ще разбуняш	ще разбуняте
3 лице	ще разбуня	ще разбунят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разбунял	ще съм разбуняла	ще съм разбуняло	ще сме разбуняли
2 лице	ще си разбунял	ще си разбуняла	ще си разбуняло	ще сте разбуняли
3 лице	ще е разбунял	ще е разбуняла	ще е разбуняло	ще са разбуняли

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разбуням	щяхме да разбуняме
2 лице	щеше да разбуняш	щяхте да разбуняте
3 лице	щеше да разбуня	щяха да разбунят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разбунял	щях да съм разбуняла	щях да съм разбуняло	щяхме да сме разбуняли
2 лице	щеше да си разбунял	щеше да си разбуняла	щеше да си разбуняло	щяхте да сте разбуняли
3 лице	щеше да е разбунял	щеше да е разбуняла	щеше да е разбуняло	щяха да са разбуняли

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбунял съм	разбуняла съм	разбуняло съм	разбуняли сме
2 лице	разбунял си	разбуняла си	разбуняло си	разбуняли сте
3 лице	раз-бу-нял разбунял е	раз-бу-ня-ла разбуняла е	раз-бу-ня-ло разбуняло е	раз-бу-ня-ли разбуняли са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разбунял съм	разбуняла съм	разбуняло съм	разбуняли сме
2 лице	разбунял си	разбуняла си	разбуняло си	разбуняли сте
3 лице	раз-бу-нял разбунял е	раз-бу-ня-ла разбуняла е	раз-бу-ня-ло разбуняло е	раз-бу-ня-ли разбуняли са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разбунял	била съм разбуняла	било съм разбуняло	били сме разбуняли
2 лице	бил си разбунял	била си разбуняла	било си разбуняло	били сте разбуняли
3 лице	бил разбунял бил е разбунял	била разбуняла била е разбуняла	било разбуняло било е разбуняло	били разбуняли били са разбуняли

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разбуням	щяла съм да разбуням	щяло съм да разбуням	щели сме да разбуняме
2 лице	щял си да разбуняш	щяла си да разбуняш	щяло си да разбуняш	щели сте да разбуняте
3 лице	щял да разбуня щял е да разбуня	щяла да разбуня щяла е да разбуня	щяло да разбуня щяло е да разбуня	щели да разбунят щели са да разбунят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разбунял	щяла съм да съм разбуняла	щяло съм да съм разбуняло	щели сме да сме разбуняли
2 лице	щял си да си разбунял	щяла си да си разбуняла	щяло си да си разбуняло	щели сте да сте разбуняли
3 лице	щял да е разбунял щял е да е разбунял	щяла да е разбуняла щяла е да е разбуняла	щяло да е разбуняло щяло е да е разбуняло	щели да са разбуняли щели са да са разбуняли

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разбунял	бих разбуняла	бих разбуняло	бихме разбуняли
2 лице	би разбунял	би разбуняла	би разбуняло	бихте разбуняли
3 лице	би разбунял	би разбуняла	би разбуняло	биха разбуняли

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-бу-няй	раз-бу-няй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-нян
		непълен член	раз-бу-ня-ния
		пълен член	раз-бу-ня-ни-ят
	женски род		раз-бу-ня-на
		членувано	раз-бу-ня-на-та
	среден род		раз-бу-ня-но
		членувано	раз-бу-ня-но-то
множествено число			раз-бу-ня-ни
		членувано	раз-бу-ня-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-нял
		непълен член	раз-бу-ня-лия
		пълен член	раз-бу-ня-ли-ят
	женски род		раз-бу-ня-ла
		членувано	раз-бу-ня-ла-та
	среден род		раз-бу-ня-ло
		членувано	раз-бу-ня-ло-то
множествено число			раз-бу-ня-ли
		членувано	раз-бу-ня-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-бу-нял
	женски род	раз-бу-ня-ла
	среден род	раз-бу-ня-ло
множествено число		раз-бу-ня-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-бу-нящ
		непълен член	раз-бу-ня-щия
		пълен член	раз-бу-ня-щи-ят
	женски род		раз-бу-ня-ща
		членувано	раз-бу-ня-ща-та
	среден род		раз-бу-ня-що
		членувано	раз-бу-ня-що-то
множествено число			раз-бу-ня-щи
		членувано	раз-бу-ня-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-бу-няй-ки