разбунило

Речник на българския език

1. разбунило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбунило е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбунило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбунило е производна форма на разбуня (мин. деят. св. прич. ср. р.).