разбуни

Речник на българския език

1. разбуни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбуни е производна форма на разбуня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбуни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбуни е производна форма на разбуня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разбуни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбуни е производна форма на разбуня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разбуни — повелително наклонение, ед. ч.

разбуни е производна форма на разбуня (повелително наклонение, ед. ч.).