поуча

Речник на българския език

поу̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

поу̀чиш, мин. св. поу̀чих, мин. прич. поу̀чил, св.вж. поучавам.

Грешни изписвания (3)

  • поучъ
  • пууча
  • пуучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-у-ча по-у-чим
2 лице по-у-чиш по-у-чи-те
3 лице по-у-чи по-у-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-у-чих по-у-чих-ме
2 лице по-у-чи по-у-чих-те
3 лице по-у-чи по-у-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-у-чех по-у-чех-ме
2 лице по-у-че-ше по-у-чех-те
3 лице по-у-че-ше по-у-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучил съм поучила съм поучило съм поучили сме
2 лице поучил си поучила си поучило си поучили сте
3 лице поучил е поучила е поучило е поучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поучил бях поучила бях поучило бяхме поучили
2 лице беше поучил беше поучила беше поучило бяхте поучили
3 лице беше поучил беше поучила беше поучило бяха поучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поуча ще поучим
2 лице ще поучиш ще поучите
3 лице ще поучи ще поучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поучил ще съм поучила ще съм поучило ще сме поучили
2 лице ще си поучил ще си поучила ще си поучило ще сте поучили
3 лице ще е поучил ще е поучила ще е поучило ще са поучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поуча щяхме да поучим
2 лице щеше да поучиш щяхте да поучите
3 лице щеше да поучи щяха да поучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поучил щях да съм поучила щях да съм поучило щяхме да сме поучили
2 лице щеше да си поучил щеше да си поучила щеше да си поучило щяхте да сте поучили
3 лице щеше да е поучил щеше да е поучила щеше да е поучило щяха да са поучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучел съм поучела съм поучело съм поучели сме
2 лице поучел си поучела си поучело си поучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучил съм поучила съм поучило съм поучили сме
2 лице поучил си поучила си поучило си поучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поучил била съм поучила било съм поучило били сме поучили
2 лице бил си поучил била си поучила било си поучило били сте поучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поуча щяла съм да поуча щяло съм да поуча щели сме да поучим
2 лице щял си да поучиш щяла си да поучиш щяло си да поучиш щели сте да поучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поучил щяла съм да съм поучила щяло съм да съм поучило щели сме да сме поучили
2 лице щял си да си поучил щяла си да си поучила щяло си да си поучило щели сте да сте поучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поучил бих поучила бих поучило бихме поучили
2 лице би поучил би поучила би поучило бихте поучили
3 лице би поучил би поучила би поучило биха поучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-у-чи по-у-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-у-чен
непълен член по-у-че-ния
пълен член по-у-че-ни-ят
женски род по-у-че-на
членувано по-у-че-на-та
среден род по-у-че-но
членувано по-у-че-но-то
множествено число по-у-че-ни
членувано по-у-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-у-чил
непълен член по-у-чи-лия
пълен член по-у-чи-ли-ят
женски род по-у-чи-ла
членувано по-у-чи-ла-та
среден род по-у-чи-ло
членувано по-у-чи-ло-то
множествено число по-у-чи-ли
членувано по-у-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-у-чел
женски род по-у-че-ла
среден род по-у-че-ло
множествено число по-у-че-ли