поучело

Речник на българския език

1. поучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучело е производна форма на поуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поучело е производна форма на поуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).