поучел

Речник на българския език

1. поучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поучел е производна форма на поуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поучел е производна форма на поуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).