поучил си

Речник на българския език

1. поучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поучил си е производна форма на поуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поучил си е производна форма на поуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).