поучил е

Речник на българския език

1. поучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поучил е е производна форма на поуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поучил е е производна форма на поуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).