поучило

Речник на българския език

1. поучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поучило е производна форма на поуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поучило е производна форма на поуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).