1. поту̀ля — преходен глагол от свършен вид (тип 173tt)
Значение
поту̀лиш, мин. св. поту̀лих, мин. прич. поту̀лил, св. — вж. потулвам.
Грешни изписвания (3)
- потулъ
- путулъ
- путуля
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
Лични глаголни форми
Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | по-ту-ля | по-ту-лим |
2 лице | по-ту-лиш | по-ту-ли-те |
3 лице | по-ту-ли | по-ту-лят |
Минало свършено време (аорист)
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | по-ту-лих | по-ту-лих-ме |
2 лице | по-ту-ли | по-ту-лих-те |
3 лице | по-ту-ли | по-ту-ли-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | по-ту-лех | по-ту-лех-ме |
2 лице | по-ту-ле-ше | по-ту-лех-те |
3 лице | по-ту-ле-ше | по-ту-ле-ха |
Минало неопределено време (перфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | потулил съм | потулила съм | потулило съм | потулили сме |
2 лице | потулил си | потулила си | потулило си | потулили сте |
3 лице | потулил е | потулила е | потулило е | потулили са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | бях потулил | бях потулила | бях потулило | бяхме потулили |
2 лице | беше потулил | беше потулила | беше потулило | бяхте потулили |
3 лице | беше потулил | беше потулила | беше потулило | бяха потулили |
Бъдеще време
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | ще потуля | ще потулим |
2 лице | ще потулиш | ще потулите |
3 лице | ще потули | ще потулят |
Бъдеще предварително време
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | ще съм потулил | ще съм потулила | ще съм потулило | ще сме потулили |
2 лице | ще си потулил | ще си потулила | ще си потулило | ще сте потулили |
3 лице | ще е потулил | ще е потулила | ще е потулило | ще са потулили |
Бъдеще време в миналото
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | щях да потуля | щяхме да потулим |
2 лице | щеше да потулиш | щяхте да потулите |
3 лице | щеше да потули | щяха да потулят |
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | щях да съм потулил | щях да съм потулила | щях да съм потулило | щяхме да сме потулили |
2 лице | щеше да си потулил | щеше да си потулила | щеше да си потулило | щяхте да сте потулили |
3 лице | щеше да е потулил | щеше да е потулила | щеше да е потулило | щяха да са потулили |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | потулел съм | потулела съм | потулело съм | потулели сме |
2 лице | потулел си | потулела си | потулело си | потулели сте |
3 лице |
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | потулил съм | потулила съм | потулило съм | потулили сме |
2 лице | потулил си | потулила си | потулило си | потулили сте |
3 лице |
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | бил съм потулил | била съм потулила | било съм потулило | били сме потулили |
2 лице | бил си потулил | била си потулила | било си потулило | били сте потулили |
3 лице |
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | щял съм да потуля | щяла съм да потуля | щяло съм да потуля | щели сме да потулим |
2 лице | щял си да потулиш | щяла си да потулиш | щяло си да потулиш | щели сте да потулите |
3 лице |
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | щял съм да съм потулил | щяла съм да съм потулила | щяло съм да съм потулило | щели сме да сме потулили |
2 лице | щял си да си потулил | щяла си да си потулила | щяло си да си потулило | щели сте да сте потулили |
3 лице |
Условно наклонение
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | бих потулил | бих потулила | бих потулило | бихме потулили |
2 лице | би потулил | би потулила | би потулило | бихте потулили |
3 лице | би потулил | би потулила | би потулило | биха потулили |
Повелително наклонение
единствено число | множествено число |
---|---|
по-ту-ли | по-ту-ле-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
единствено число | мъжки род | по-ту-лен | |
---|---|---|---|
непълен член | по-ту-ле-ния | ||
пълен член | по-ту-ле-ни-ят | ||
женски род | по-ту-ле-на | ||
членувано | по-ту-ле-на-та | ||
среден род | по-ту-ле-но | ||
членувано | по-ту-ле-но-то | ||
множествено число | по-ту-ле-ни | ||
членувано | по-ту-ле-ни-те |
Минало свършено деятелно причастие
единствено число | мъжки род | по-ту-лил | |
---|---|---|---|
непълен член | по-ту-ли-лия | ||
пълен член | по-ту-ли-ли-ят | ||
женски род | по-ту-ли-ла | ||
членувано | по-ту-ли-ла-та | ||
среден род | по-ту-ли-ло | ||
членувано | по-ту-ли-ло-то | ||
множествено число | по-ту-ли-ли | ||
членувано | по-ту-ли-ли-те |
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число | мъжки род | по-ту-лел |
---|---|---|
женски род | по-ту-ле-ла | |
среден род | по-ту-ле-ло | |
множествено число | по-ту-ле-ли |
2. потуля — сег. вр., 3 л., ед. ч.
потуля е производна форма на потулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. потуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
потуля е производна форма на потулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. потуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
потуля е производна форма на потулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).