потуля

Речник на българския език

1. поту̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

поту̀лиш, мин. св. поту̀лих, мин. прич. поту̀лил, св.вж. потулвам.

Грешни изписвания (3)

  • потулъ
  • путулъ
  • путуля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ту-ля по-ту-лим
2 лице по-ту-лиш по-ту-ли-те
3 лице по-ту-ли по-ту-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ту-лих по-ту-лих-ме
2 лице по-ту-ли по-ту-лих-те
3 лице по-ту-ли по-ту-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ту-лех по-ту-лех-ме
2 лице по-ту-ле-ше по-ту-лех-те
3 лице по-ту-ле-ше по-ту-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице потулил съм потулила съм потулило съм потулили сме
2 лице потулил си потулила си потулило си потулили сте
3 лице потулил е потулила е потулило е потулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях потулил бях потулила бях потулило бяхме потулили
2 лице беше потулил беше потулила беше потулило бяхте потулили
3 лице беше потулил беше потулила беше потулило бяха потулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще потуля ще потулим
2 лице ще потулиш ще потулите
3 лице ще потули ще потулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм потулил ще съм потулила ще съм потулило ще сме потулили
2 лице ще си потулил ще си потулила ще си потулило ще сте потулили
3 лице ще е потулил ще е потулила ще е потулило ще са потулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да потуля щяхме да потулим
2 лице щеше да потулиш щяхте да потулите
3 лице щеше да потули щяха да потулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм потулил щях да съм потулила щях да съм потулило щяхме да сме потулили
2 лице щеше да си потулил щеше да си потулила щеше да си потулило щяхте да сте потулили
3 лице щеше да е потулил щеше да е потулила щеше да е потулило щяха да са потулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице потулел съм потулела съм потулело съм потулели сме
2 лице потулел си потулела си потулело си потулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице потулил съм потулила съм потулило съм потулили сме
2 лице потулил си потулила си потулило си потулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм потулил била съм потулила било съм потулило били сме потулили
2 лице бил си потулил била си потулила било си потулило били сте потулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да потуля щяла съм да потуля щяло съм да потуля щели сме да потулим
2 лице щял си да потулиш щяла си да потулиш щяло си да потулиш щели сте да потулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм потулил щяла съм да съм потулила щяло съм да съм потулило щели сме да сме потулили
2 лице щял си да си потулил щяла си да си потулила щяло си да си потулило щели сте да сте потулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих потулил бих потулила бих потулило бихме потулили
2 лице би потулил би потулила би потулило бихте потулили
3 лице би потулил би потулила би потулило биха потулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ту-ли по-ту-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ту-лен
непълен член по-ту-ле-ния
пълен член по-ту-ле-ни-ят
женски род по-ту-ле-на
членувано по-ту-ле-на-та
среден род по-ту-ле-но
членувано по-ту-ле-но-то
множествено число по-ту-ле-ни
членувано по-ту-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ту-лил
непълен член по-ту-ли-лия
пълен член по-ту-ли-ли-ят
женски род по-ту-ли-ла
членувано по-ту-ли-ла-та
среден род по-ту-ли-ло
членувано по-ту-ли-ло-то
множествено число по-ту-ли-ли
членувано по-ту-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ту-лел
женски род по-ту-ле-ла
среден род по-ту-ле-ло
множествено число по-ту-ле-ли

2. потуля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

потуля е производна форма на потулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. потуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

потуля е производна форма на потулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. потуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

потуля е производна форма на потулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).