потулил съм

Речник на българския език

1. потулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

потулил съм е производна форма на потуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. потулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

потулил съм е производна форма на потуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).