потулело

Речник на българския език

1. потулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потулело е производна форма на потуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потулело е производна форма на потуля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).