потулило е

Речник на българския език

1. потулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потулило е е производна форма на потуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потулило е е производна форма на потуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).