бил съм потулил

Речник на българския език

1. бил съм потулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм потулил е производна форма на потуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).