потулили

Речник на българския език

1. потулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потулили е производна форма на потуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

потулили е производна форма на потуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).