понакажа

Речник на българския език

понакажа преходен глагол от свършен вид (тип 156tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-ка-жа по-на-ка-жем
2 лице по-на-ка-жеш по-на-ка-же-те
3 лице по-на-ка-же по-на-ка-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-ка-зах по-на-ка-зах-ме
2 лице по-на-ка-за по-на-ка-зах-те
3 лице по-на-ка-за по-на-ка-за-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-ка-жех по-на-ка-жех-ме
2 лице по-на-ка-же-ше по-на-ка-жех-те
3 лице по-на-ка-же-ше по-на-ка-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаказал съм понаказала съм понаказало съм понаказали сме
2 лице понаказал си понаказала си понаказало си понаказали сте
3 лице понаказал е понаказала е понаказало е понаказали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понаказал бях понаказала бях понаказало бяхме понаказали
2 лице беше понаказал беше понаказала беше понаказало бяхте понаказали
3 лице беше понаказал беше понаказала беше понаказало бяха понаказали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понакажа ще понакажем
2 лице ще понакажеш ще понакажете
3 лице ще понакаже ще понакажат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понаказал ще съм понаказала ще съм понаказало ще сме понаказали
2 лице ще си понаказал ще си понаказала ще си понаказало ще сте понаказали
3 лице ще е понаказал ще е понаказала ще е понаказало ще са понаказали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понакажа щяхме да понакажем
2 лице щеше да понакажеш щяхте да понакажете
3 лице щеше да понакаже щяха да понакажат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понаказал щях да съм понаказала щях да съм понаказало щяхме да сме понаказали
2 лице щеше да си понаказал щеше да си понаказала щеше да си понаказало щяхте да сте понаказали
3 лице щеше да е понаказал щеше да е понаказала щеше да е понаказало щяха да са понаказали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понакажел съм понакажела съм понакажело съм понакажели сме
2 лице понакажел си понакажела си понакажело си понакажели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаказал съм понаказала съм понаказало съм понаказали сме
2 лице понаказал си понаказала си понаказало си понаказали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понаказал била съм понаказала било съм понаказало били сме понаказали
2 лице бил си понаказал била си понаказала било си понаказало били сте понаказали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понакажа щяла съм да понакажа щяло съм да понакажа щели сме да понакажем
2 лице щял си да понакажеш щяла си да понакажеш щяло си да понакажеш щели сте да понакажете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понаказал щяла съм да съм понаказала щяло съм да съм понаказало щели сме да сме понаказали
2 лице щял си да си понаказал щяла си да си понаказала щяло си да си понаказало щели сте да сте понаказали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понаказал бих понаказала бих понаказало бихме понаказали
2 лице би понаказал би понаказала би понаказало бихте понаказали
3 лице би понаказал би понаказала би понаказало биха понаказали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-ка-жи по-на-ка-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-на-ка-зан
непълен член по-на-ка-за-ния
пълен член по-на-ка-за-ни-ят
женски род по-на-ка-за-на
членувано по-на-ка-за-на-та
среден род по-на-ка-за-но
членувано по-на-ка-за-но-то
множествено число по-на-ка-за-ни
членувано по-на-ка-за-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-ка-зал
непълен член по-на-ка-за-лия
пълен член по-на-ка-за-ли-ят
женски род по-на-ка-за-ла
членувано по-на-ка-за-ла-та
среден род по-на-ка-за-ло
членувано по-на-ка-за-ло-то
множествено число по-на-ка-за-ли
членувано по-на-ка-за-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-ка-жел
женски род по-на-ка-же-ла
среден род по-на-ка-же-ло
множествено число по-на-ка-же-ли