понакажел

Речник на българския език

1. понакажел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакажел е производна форма на понакажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакажел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понакажел е производна форма на понакажа (мин. деят. несв. прич. м. р.).