понаказа

Речник на българския език

1. понаказа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаказа е производна форма на понакажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понаказа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаказа е производна форма на понакажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).