понаказало

Речник на българския език

1. понаказало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаказало е производна форма на понакажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаказало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаказало е производна форма на понакажа (мин. деят. св. прич. ср. р.).