понаказал

Речник на българския език

1. понаказал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаказал е производна форма на понакажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаказал — мин. деят. св. прич. м. р.

понаказал е производна форма на понакажа (мин. деят. св. прич. м. р.).