помътя

Речник на българския език

помъ̀тя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

помъ̀тиш, мин. св. помъ̀тих, мин. прич. помъ̀тил, св.вж. помътвам.

Грешни изписвания (3)

  • помътъ
  • пумътъ
  • пумътя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-мъ-тя по-мъ-тим
2 лице по-мъ-тиш по-мъ-ти-те
3 лице по-мъ-ти по-мъ-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-мъ-тих по-мъ-тих-ме
2 лице по-мъ-ти по-мъ-тих-те
3 лице по-мъ-ти по-мъ-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-мъ-тех по-мъ-тех-ме
2 лице по-мъ-те-ше по-мъ-тех-те
3 лице по-мъ-те-ше по-мъ-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помътил съм помътила съм помътило съм помътили сме
2 лице помътил си помътила си помътило си помътили сте
3 лице помътил е помътила е помътило е помътили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях помътил бях помътила бях помътило бяхме помътили
2 лице беше помътил беше помътила беше помътило бяхте помътили
3 лице беше помътил беше помътила беше помътило бяха помътили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще помътя ще помътим
2 лице ще помътиш ще помътите
3 лице ще помъти ще помътят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм помътил ще съм помътила ще съм помътило ще сме помътили
2 лице ще си помътил ще си помътила ще си помътило ще сте помътили
3 лице ще е помътил ще е помътила ще е помътило ще са помътили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да помътя щяхме да помътим
2 лице щеше да помътиш щяхте да помътите
3 лице щеше да помъти щяха да помътят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм помътил щях да съм помътила щях да съм помътило щяхме да сме помътили
2 лице щеше да си помътил щеше да си помътила щеше да си помътило щяхте да сте помътили
3 лице щеше да е помътил щеше да е помътила щеше да е помътило щяха да са помътили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помътел съм помътела съм помътело съм помътели сме
2 лице помътел си помътела си помътело си помътели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помътил съм помътила съм помътило съм помътили сме
2 лице помътил си помътила си помътило си помътили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм помътил била съм помътила било съм помътило били сме помътили
2 лице бил си помътил била си помътила било си помътило били сте помътили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да помътя щяла съм да помътя щяло съм да помътя щели сме да помътим
2 лице щял си да помътиш щяла си да помътиш щяло си да помътиш щели сте да помътите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм помътил щяла съм да съм помътила щяло съм да съм помътило щели сме да сме помътили
2 лице щял си да си помътил щяла си да си помътила щяло си да си помътило щели сте да сте помътили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих помътил бих помътила бих помътило бихме помътили
2 лице би помътил би помътила би помътило бихте помътили
3 лице би помътил би помътила би помътило биха помътили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-мъ-ти по-мъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-мъ-тен
непълен член по-мъ-те-ния
пълен член по-мъ-те-ни-ят
женски род по-мъ-те-на
членувано по-мъ-те-на-та
среден род по-мъ-те-но
членувано по-мъ-те-но-то
множествено число по-мъ-те-ни
членувано по-мъ-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-мъ-тил
непълен член по-мъ-ти-лия
пълен член по-мъ-ти-ли-ят
женски род по-мъ-ти-ла
членувано по-мъ-ти-ла-та
среден род по-мъ-ти-ло
членувано по-мъ-ти-ло-то
множествено число по-мъ-ти-ли
членувано по-мъ-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-мъ-тел
женски род по-мъ-те-ла
среден род по-мъ-те-ло
множествено число по-мъ-те-ли