помъти

Речник на българския език

1. помъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

помъти е производна форма на помътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. помъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

помъти е производна форма на помътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. помъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

помъти е производна форма на помътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. помъти — повелително наклонение, ед. ч.

помъти е производна форма на помътя (повелително наклонение, ед. ч.).