помътил съм

Речник на българския език

1. помътил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помътил съм е производна форма на помътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. помътил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помътил съм е производна форма на помътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).