помътел
1.
помътел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
помътел
е производна форма
на помътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
помътел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
помътел
е производна форма
на помътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).