помътела

Речник на българския език

1. помътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помътела е производна форма на помътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

помътела е производна форма на помътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).