помътил си

Речник на българския език

1. помътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помътил си е производна форма на помътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. помътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

помътил си е производна форма на помътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).