поизпраша

Речник на българския език

поизпраша преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поиспраша

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-п-ра-ша по-из-п-ра-шим
2 лице по-из-п-ра-шиш по-из-п-ра-ши-те
3 лице по-из-п-ра-ши по-из-п-ра-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-п-ра-ших по-из-п-ра-ших-ме
2 лице по-из-п-ра-ши по-из-п-ра-ших-те
3 лице по-из-п-ра-ши по-из-п-ра-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-п-ра-шех по-из-п-ра-шех-ме
2 лице по-из-п-ра-ше-ше по-из-п-ра-шех-те
3 лице по-из-п-ра-ше-ше по-из-п-ра-ше-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпрашил съм поизпрашила съм поизпрашило съм поизпрашили сме
2 лице поизпрашил си поизпрашила си поизпрашило си поизпрашили сте
3 лице поизпрашил е поизпрашила е поизпрашило е поизпрашили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизпрашил бях поизпрашила бях поизпрашило бяхме поизпрашили
2 лице беше поизпрашил беше поизпрашила беше поизпрашило бяхте поизпрашили
3 лице беше поизпрашил беше поизпрашила беше поизпрашило бяха поизпрашили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизпраша ще поизпрашим
2 лице ще поизпрашиш ще поизпрашите
3 лице ще поизпраши ще поизпрашат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизпрашил ще съм поизпрашила ще съм поизпрашило ще сме поизпрашили
2 лице ще си поизпрашил ще си поизпрашила ще си поизпрашило ще сте поизпрашили
3 лице ще е поизпрашил ще е поизпрашила ще е поизпрашило ще са поизпрашили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизпраша щяхме да поизпрашим
2 лице щеше да поизпрашиш щяхте да поизпрашите
3 лице щеше да поизпраши щяха да поизпрашат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизпрашил щях да съм поизпрашила щях да съм поизпрашило щяхме да сме поизпрашили
2 лице щеше да си поизпрашил щеше да си поизпрашила щеше да си поизпрашило щяхте да сте поизпрашили
3 лице щеше да е поизпрашил щеше да е поизпрашила щеше да е поизпрашило щяха да са поизпрашили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпрашел съм поизпрашела съм поизпрашело съм поизпрашели сме
2 лице поизпрашел си поизпрашела си поизпрашело си поизпрашели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпрашил съм поизпрашила съм поизпрашило съм поизпрашили сме
2 лице поизпрашил си поизпрашила си поизпрашило си поизпрашили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизпрашил била съм поизпрашила било съм поизпрашило били сме поизпрашили
2 лице бил си поизпрашил била си поизпрашила било си поизпрашило били сте поизпрашили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизпраша щяла съм да поизпраша щяло съм да поизпраша щели сме да поизпрашим
2 лице щял си да поизпрашиш щяла си да поизпрашиш щяло си да поизпрашиш щели сте да поизпрашите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизпрашил щяла съм да съм поизпрашила щяло съм да съм поизпрашило щели сме да сме поизпрашили
2 лице щял си да си поизпрашил щяла си да си поизпрашила щяло си да си поизпрашило щели сте да сте поизпрашили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизпрашил бих поизпрашила бих поизпрашило бихме поизпрашили
2 лице би поизпрашил би поизпрашила би поизпрашило бихте поизпрашили
3 лице би поизпрашил би поизпрашила би поизпрашило биха поизпрашили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-п-ра-ши по-из-п-ра-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-п-ра-шен
непълен член по-из-п-ра-ше-ния
пълен член по-из-п-ра-ше-ни-ят
женски род по-из-п-ра-ше-на
членувано по-из-п-ра-ше-на-та
среден род по-из-п-ра-ше-но
членувано по-из-п-ра-ше-но-то
множествено число по-из-п-ра-ше-ни
членувано по-из-п-ра-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-п-ра-шил
непълен член по-из-п-ра-ши-лия
пълен член по-из-п-ра-ши-ли-ят
женски род по-из-п-ра-ши-ла
членувано по-из-п-ра-ши-ла-та
среден род по-из-п-ра-ши-ло
членувано по-из-п-ра-ши-ло-то
множествено число по-из-п-ра-ши-ли
членувано по-из-п-ра-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-п-ра-шел
женски род по-из-п-ра-ше-ла
среден род по-из-п-ра-ше-ло
множествено число по-из-п-ра-ше-ли