поизпрашил

Речник на българския език

1. поизпрашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпрашил е производна форма на поизпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпрашил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпрашил е производна форма на поизпраша (мин. деят. св. прич. м. р.).