поизпрашило е

Речник на българския език

1. поизпрашило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпрашило е е производна форма на поизпраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпрашило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпрашило е е производна форма на поизпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).