поизпрашило

Речник на българския език

1. поизпрашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпрашило е производна форма на поизпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпрашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпрашило е производна форма на поизпраша (мин. деят. св. прич. ср. р.).