поизпрашел

Речник на българския език

1. поизпрашел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпрашел е производна форма на поизпраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпрашел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпрашел е производна форма на поизпраша (мин. деят. несв. прич. м. р.).